Изгубени кучета без нашийници. Да убиеш Моцарт

„Писането за мен е не просто желание или средство за прехрана, а истинска необходимост. Дълго обмислям своите герои и ги обичам, за да могат и читателите да се привържат към тях.“ Това творческо убеждение на френския автор Жилбер Сесброн (1913-1979) разкрива причината зад емоционалната сила на неговите произведения. Завършил политически науки, той работи като радиожурналист, белетрист, есеист и драматург. Носител на наградата на Париж за цялостното си литературно творчество през 1978 г., Сесброн неизменно разглежда трудни теми от живота - изоставени деца, насилие и евтаназия... За него „пред лицето на толкова много болка и несправедливост чувствам дълг; аз съм част от това и изпитвам състрадание.“

В романите в този сборник Сесброн представя трагичните съдби на деца – например историята на един потенциален Моцарт, който страда от нечестните игри на възрастните, или самотни бездомници с уплашени погледи – изгубени кучета без нашийници, сблъскали се с жестокости и материализъм.

Думите „Обичайте; всичко останало не бива да ви интересува“ от свети Августин прекрасно пасват като мото към творчеството на Жилбер Сесброн.