Дон Жуан

Заглавието, което разглеждаме, обикновено води към по-малко известен аспект от творчеството на един популярно познат автор. В конкретния случай това е частично вярно, тъй като "Дон Жуан" представлява първата среща на българските читатели с гениалната работа на Байрон. Този велик английски романтик остава „непознат“ у нас почти буквално, тъй като значителна част от неговото богато творчество все още не е преведена на български. Достатъчно е да споменем някои от знаменитите му романтични поеми като „Гяур“, „Корсар“ и „Мазепа“, както и произведенията от последния му период - “Бепо”, “Пророчеството на Данте” и “Видението на Страшния съд”.

Приемането в България на Байрон – един от най-влиятелните европейски поети – изисква постоянно усилие за проникване в неговия сложен и безкраен свят, но до момента не сме постигнали значими успехи. През последните сто години, откогато художественият превод у нас започна да се развива активно, броят на качествените преводи на произведенията му е много ограничен. Можем да споменем само "Шильонският затворник", преиздаден от Д. К. Попов (вярно е, че този превод имаше значение през своето време и оказа обществено влияние, но днес вече изглежда остарял), както и интерпретацията на Гео-Милев върху драматичната поема “Манфред”.

Сега чрез този първи пълен поетичен превод у нас сатиричният епос "Дон Жуан" предоставя широка врата към едно магнетично име - това име съчетава революционера от Мисолунги с гениалния поет; болезнено чувствителния романтик със блестящия разобличител на потисничеството и неправдата.
Симеон Хаджикосев