Бебето

В книгата "Бебето" (2002) Мари Дарийосек споделя своите размисли за майчинството в дневников формат, написан ден след ден през първата година на новороденото си дете. Тя е посрещната с голямо одобрение и разказва с нежност, но също така и с реализъм и сарказъм как се променя животът ни с появата на бебе. Какво става със ежедневието, което преди това е било изпълнено с неочаквани случки, приятни напитки и цигарен дим? - задава въпроси Мари Дарийосек. Как тялото и психиката адаптират да приемат новия член на семейството? Какво всъщност представлява едно бебе? Защо темата за бебета е рядкост в литературата? Какъв образ олицетворява майката? И защо именно жените играят тази роля, а не мъжете? Възможно ли е писателка да бъде добра майка? В своята очарователна книга авторката предлага изненадващи отговори на тези важни въпроси, вдъхновени от личния й опит като майка и творец.

Когато детето ѝ беше малко недоносено бебе в кувьоз, тя го виждаше само в профил: лицето му беше притиснато към матрака, нослето приличаше на копче, а очичките му оставаха затворени под пухкав слой косми.

Тя чувства радост както при писането, така и когато прекарва време с бебето - две различни форми на щастие, които не се изключват взаимно. Все още чува у себе си тихият глас: "Не можеш да бъдеш интелектуалка и добра майка едновременно", което подсказва трудността да мислиш докато люлееш детето.