Краят на един семеен роман

Петер Надаш е унгарски писател и драматург, който се нарежда сред най-влиятелните личности в съвременната централноевропейска литература. Той е роден през 1942 година в Будапеща. В детството си той преживява трагични загуби – майка му умира рано от рак, а баща му, високопоставен партиен служител, се самоубива след обвинения за предателство през 1958 година. Дядо му Мориц Грюнфелд, евреин и участник във Първата световна война, оцелява след ужаси на концентрационните лагери по време на Втората световна война. На шестнадесет години Петер остава без родители и израства в сиропиталище. Първоначално работи като фотожурналист, но по-късно започва да пише литературни произведения. Сравняват го с Кафка и Гомбрович главно заради дълбокото разглеждане на собствената идентичност и темите свързани със загубите и паметта в творчеството му. Сред известните му книги са "Книга на спомените" (1986), "Своя смърт" (2004) и "Паралелни жизнеописания" (2005). Българските читатели могат да го познаят чрез сборника с есета "Направи ми жертвеник от пръст" (СОНМ, 2006).

Романът "Краят на един семеен роман", написан между 1969-1972 г., вижда бял свят през 1977 г., след дълги колебания от страна на властите относно публикуването му. Историята ни отвежда обратно към сталинистката Унгария по времето на Матиаш Ракоши до края с Унгарското въстание през 1956 г., разказана чрез погледа на едно дете – Петер Симон, чийто баща работи за Държавната сигурност и става жертва на комунистическите репресии самият той. В света около малкия Петер основна роля играе неговият дядо - оцелял от Холокоста евреин. „Дядо ми често разказваше истории не толкова приказки, колкото истински случки от живота” – спомня си той. По време на монолога си дядото развива необичайна теория относно семейната история и проследява нейния произход чак до библейските времена; обаче бащата е осъден като предател and момчето попада в приют.

Финалът на романа предлага амбивалентен завършек както за сюжета така и за вътрешния свят на разказчика – идвайки напълно неочаквано."Краят на един семеен роман" представлява оригинална работа, която успешно комбинира невинността детството с объркванията около паметта; това определя структурата й - всяка глава изглежда като независим блок без нито една нова редица текст.