Да се чете след смъртта ми...

В тази книга е поместен дневникът на Бойка Вапцарова, който тя е водила почти три десетилетия, заедно с кореспонденция до и от нея, различни документи, статии и интервюта. Някои може да намерят за странно факта, че нейният живот е бил разтърсван години наред от една скрита драма. Тя веднъж бива "подлагана на съд" от съмненията на самозвани и ограничени „моралисти“. Вторият път - от абсурдните намеци на фалшиви „приятели“ и „роднини“, чиито коментари все още могат да се открият в различни печатни медии и онлайн платформи. За трети път - от обвиненията на нашите местни псевдодемократи и “преоценители” на Вапцаров, които не остават по-назад от тоталитарните идеолози.

Често в живота се случва така, че този самопровъзгласил се "съд" лишава хората с нежна душевност и чувствителност от възможността да защитят себе си срещу клевети и обиди, отправяни към тях от агресивните стражи на псевдоморала. По неписан закон им се отказва правото да реагират приживе. Но след смъртта им никой няма право да го вземе обратно.