Бране на диви пчели

Прозата на Мюмюн Тахир притежава важно качество – тя завладява читателя не толкова със сюжета, колкото с драмата на невъзможността и недоизказаните отношения между героите. В тях се усеща меланхолия, антилогичност и мъгляви предчувствия, зад които стои незабележимият ежедневен живот, а в центъра е уязвимата любов, която ги разтърсва. Разказите от новия сборник "Бране на диви пчели" нямат текстова хомогенност (включително има дори есета), но независимо дали става дума за обикновени хора от родопските села или за живота в големия град, М. Тахир успява да създаде у читателя чувство за култура на духа и възможността да разпознае собственото си отражение чрез неговите персонажи. - Анжела Димчева