Играта на стъклени перли

Херман Хесе преминава дълъг път, за да създаде своя най-значим роман „Играта на стъклени перли“. Той отделя цели десет години в работа върху него, в период, който е неблагоприятен за културата и интелектуализма. В Европа тогава царят политически безумия и диктатори определят съдбите на хората.

В писмо от 30-те години на XX век авторът споделя: „Две неща бяха особено важни за мен – да изградя духовно пространство, където мога да дишам и живея въпреки отровата на света; да си създам убежище и крепост. Освен това желая да изразя опозицията на духа срещу варварските сили...“. Както подобава във всеки добър "образователен роман", Хесе завършва с урок - служенето на Духа не трябва да пречи на служенето към Живота.

Романът представлява както вход към хуманистичната култура, така и предупреждение относно вредните увлечения в интелектуализма. Това е книга за сложния и противоречив живот на духа, която Томас Ман описва като „мъчително красива творба“ — свидетелство за истински зряло майсторство.