Книгата на живота

Пиша с лекота, сякаш сама по себе си. След като завърша дадена книга, имам чувството, че никога повече няма да седна отново да пиша; усещам, че съм изразил всичко възможно за споделяне. Неусетно се оказах и в Книгата на живота. Живеех просто слушайки това, което става около мен – когато чувах гласа на историята, сядах и го записвах. Не мога да кажа, че живея с цел да пиша или пък пиша заради живота си. Просто книгата се случваше – както дишането ми или моите смях и сълзи. Вървях напред и събирах пера от ангелите (макар някои хора да могат да разберат това буквално). Николай Бойков