Бели грехове

Спомняш ли си първата ни целувка, Гоги? Сега, когато сядам да разкажа нашата необичайна и тъжна история, тя ми идва наум. Измина доста време от последния път, когато те целунах... Всичко се промени – и ти също. Но такъв е животът – за някои той е благословия, а за други не толкова.

Моят живот представлява поредица от странни събития още от момента на моето зачатие. Родителите ми били студенти в университета; майка ми го харесала много, докато баща ми бил по-неангажиран. Той никога не ме обичаше - нито веднъж не усетих неговата родителска грижа. И с майчината любов положението беше подобно… Един ден преди да вляза в затвора се ожених, но след като излезех, бързо се разведох. През 2005 година пак бях арестуван! Бившата ми приятелка отишла при следователя и заявила, че съм признал убийството на майка си!!! На базата на нейното твърдение без никакви доказателства сглобиха обвинението.

Прекарах двадесет и седем месеца в ада! Тринадесет месеца прекарах сред осъдените на смърт и доживотен затвор с надеждата да бъда сломен! Но аз устоях… и впоследствие ме оправдаха!

Един ден ме извикаха в Първо районно управление за подписване на протокол от социалните служби. Забраниха ми всякакви контакти с теб. Отново почувствах предателство от твоя страна, Гоги. Дадох ти всичко възможно според силите си! Но каква е причината за тази омраза към мен?

И въпреки страданието и обидите, независимо от всичките ти предателства все още те обичам, Гоги.
Може би съм луд...