Иван Павлов. Старейшината на световната физиология

Руският академик Иван Павлов, наречен "старейшината на световната физиология" приживе, е един от най-забележителните учени на XX век. Неговите изследвания оказват значително влияние върху развитието на физиологията, медицината, психологията и педагогиката. Основният въпрос, който постоянно си задава Павлов относно животните и хората е: "Как функционира една толкова сложна система?" Заразен от любопитството към този въпрос, той напуска свещеническата кариера и се посвещава на важни експерименти. Те разкриват механизмите зад кръвообращението и храносмилането, както и условните рефлекси и мозъчната дейност. Кучетата на Павлов, които отделят слюнка в резултат на условния рефлекс, са станали символ за това явление – те надхвърлят научното поле и остават запомнени в общественото съзнание. Работата му получава заслужено признание; през 1904 година той печели Нобелова награда с подкрепа дори от Ленин и съветското правителство. Според Даниел Тоудес - преподавател по история на науката в университета "Джонс Хопкинс", биографията на Павлов прилича повече на история за мечтателя-експериментатор, който вярва в способността на науката да осветли човешката природа и да направи света по-добро място за живеене.