Теории за психичното развитие в психоанализата

В настоящата книга се разглежда значението на психоанализата за осмислянето на психичното развитие на индивида в контекста на онтогенезата. Методът на психоанализа анализира несъзнаваните психични механизми, които са свързани главно с впечатления от ранното детство. Чрез това изследване се разкрива как миналият опит влияе върху текущите емоции и поведения у хората. Поради тази причина темите, свързани с развитието, винаги са били важен аспект в рамките на психоанализата.

Методологията насочва вниманието към вътрешния и субективен свят на личността. Само през последните десетилетия бяха разработени теоретични модели, които комбинират данни от психоаналитичните изследвания с информация от други научни подходи. Тези методи не съществуваха по времето, когато Фройд формулира първоначалната си теория за развитието (теорията за либидото), но включват детска анализа, наблюдения при деца, лонгитюдни проучвания и лабораторни експерименти, както и данни от близки области като детската психологическа развойна динамика и когнитивната психология.

Книжният материал обхваща класически теории за развитие основавали се предимно на принципите на психоанализата наред със съвременните интегративни концепции. Тъй като книгата е предназначена за българските читатели и взема под внимание почти пълната липса на литература по този въпрос в България, тя представя конкретния принос на различните изследователи относно проблематиката около развитието и спецификите им в теоретичен план. Разгледани са становищата относно четирите основополагаещи теории в сферата: нагонната теория, егото теорията, теорията за обектните отношения и теорията за Аз-а.

Тази книга е предназначена за читатели с предварителни познания по псикоанализа; може да бъде полезна не само за специалисти като психолога или клиничния социален работник , а също така и студенти по тези дисциплини или други области желаещи да задълбочат разбиране си относно теорията на психоанализата.