Прозорци

Ж.-Б. Понталис е известният съавтор на знаменития "Речник по психоанализа". В този случай обаче той се представя в нова светлина - предлага ни свой личен речник, нещо като лексикон за собствена употреба и насърчава и нас да създадем наш уникален, интимен речник.

Думите в тези страници не представляват строго организирана и контролирана реч. Понталис започва с възхвала на прозорците – „мога да разкажа живота си... като редица от отварящи се прозорци“, - и преминава към хвалебствия за слънчевите поляни. Размисли, срещи и вдъхновения са подредени тук, сякаш изскочили от сънищата или долетели от дивана при психоаналитика; кратки истории напомнящи романи: стара дама с загубена памет, мъж със затруднения относно някои свои органи, името на цвете, спяща жена или дори фраза от книга… Тук се усеща странният вкус на детството, спомените, тъгата и раят – всичко това е част от вкуса на живота.