Идеята за човека в старогръцката лирика /архаика и класика/

Дияна Николова е преподавател по антична и западноевропейска литература в Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Тя има диплома по българска филология с втора специализация руска филология от същия университет. Нейната библиография включва книгата „От разказа към мита" (1997, съавторство със Светла Черпокова), а също така е редактирала антологията „Старогръцка лирика" (2001) и е автор на множество изследвания и статии относно античната литература и западноевропейското изкуство. Освен това, тя е съавтор на учебници и помагала за изучаване на литература.

Текущата книга представлява докторска дисертация, която систематично проучва човешките аспекти в старогръцката култура – как елините осмислят себе си, другите, божественото и човешкото; как тези възприятия се проявяват в художествени произведения; ранните концепции за човека; типовете представи за индивида в агоналната културна среда, където стремежът към слава и безсмъртие играе централна роля. Проучването акцентира върху развитието на старогръцката лирика през архаичния период до класиката, като я поставя в контекста на дългосрочни теми, мотиви и литературни топоси от този период до края на XVIII век.

Изследването подчертава взаимовръзките между различни културни епохи και художествени практики, както и приемствеността между теми/мотиви и идеологически схеми във формирането на западноевропейската култура. То открива интересни интертекстуални връзки както вътре в старогръцката лирика, така спрямо последвалите я европейски поетични традиции. В допълнение се разглеждат тенденциите при развитието на пластичния й живописен език от VII до V пр.н.е., установяващи канони за изображение у скулптурите та живописта. Изследването анализира отношенията между лириката và музиката в античността以及发展独奏音乐的起源。