Жив огън

Изведнъж се оказвам в удивление: как е възможно да летя по този начин, да дишам - извън всякаква атмосфера? Да разсъждавам!
Но аз съществувам, мисля и чувствам живота си - повече от всякога, колкото и странно да изглежда.
Летя из пространството. Пламтящата сфера - моята родна планета Земя - намалява до огнен точка, която избледнява и постепенно изчезва.
Като че ли вече нямам физическо тяло, а все пак "се разпръсквам" в безкрайността на космоса, придобивайки гигантски размери. Движа се като огромен облак с невероятна скорост.
Напускам слънчевата система; около мен преминават планети, звезди и цели галактики. И не просто покрай мен – те минават през мен и вътре в мен, тъй като продължавам да растея и обхващам всичко.
Извиквам със силен глас:
- Аз съм Той!... Аз съм Той!... АЗ СЪМ ТОЙ!...
С напълно ясното осъзнаване на своята божествена природа усещам неизмеримата сила у себе си, единството с Него - Единственият , както и с Космоса – нашето Творение – този всемир изпълнен с жива светлина и пулсираща материя – където всеки атом е подреден според една Воля, един Ритъм и един Закон – благославящи живототворци във всяка част от битието...