Песъчинки от спомени. Кратки разкази по действителни случаи

Често в сънищата си се разхождам из запустял двор, покрит с къпини. С надежда оглеждам всичко около себе си... Няма я селската къща, нито огнището с черните от сажди котлета на синджирите... Липсват и крайпътните стени... Вместо тях виждам прогнили участъци от огради, направени от преплетени пръти. Присъстват тишината и звънкият смях от детските ми лета...

Ако желаете, можете да тръгнете с мен; ще ви заведа в моя малък свят – свят, изпълнен със свежия аромат на сено, пукането на съчките в огнището и далечния звук на щурците, заедно с блеенето на стадата в кошарите. В него има тъга и болка... Има глад за нещо повече и удовлетворение от сбъднатите мечти, както и несподелени желания. Просто моля да вървите внимателно… За да не нарушите песъчинките на моите спомени…