Сезони. Интимна лирика

Един поет, който дълбоко чувства, споделя, че хората напомнят на сфери. В моментите, когато смятаме, че сме най-близо един до друг, често осъзнаваме, че всъщност не се познаваме истински. Човешкото съществуване изглежда е такова – колкото и да желаем да се слеем помежду си, точките на контакт винаги остават на разстояние. Затова дори в моменти на близост с любимия човек можем да открием, че всъщност само орбитите на нашите желания са свързани. Това напомня за текста от една песен: „Танцувам сам с теб".

Книгата "Сезони" представлява опит да открия собствените си очи и сърце; тя е моето огледало. Дори и да не желая това - тя показва и онези аспекти от себе си, които предпочитам да скрия от чуждите погледи. Но я обичам именно защото съдържа чувствата и преживяванията ми през живота. Не веднъж съм се връщала към тези стихотворения като към стари спомени; заспивала съм с тях като с надежди; будила съм се изпълнена с желания и живяла със своите очаквания. Написването на нещо ново или различно относно любовта е предизвикателство след хиляди вече написани думи по темата. Още по-трудно е обаче да премълчиш чувствата си.

Любовта носи усещането за сила и жажда за достигане до непознати хоризонти. Тя може би е болка без лек – а може би така трябва да бъде? Какъв вид болка би могла лесно да бъде излекувана чрез думи или билки? Следователно стихосбирката посветена на любовта остава книга пълна с истини ,които дълбоко резонират у човека . За мен лично - както преди 30 години , така и в момента - любовната поезия представлява топлина подобна на мек вятър сред косите ми; вкусът й прилича на соленината от сълзи; часовникът минава бавно измервайки дни превърнати в мигове . Може би всеки читател ще добави свои собствени преживявания към казаното тук.
Красимира Кацарска