Двете смърти на страшния вълк

Започнах да пиша книгата си, когато бях около двайсет години – тъкмо завършил Софийския университет. Завърших я към четиридесетте, след като натрупах опит като редактор в Българска кинохроника и по-късно като секретар в различни столични издания. Близо до отпечатване през 1984 година от издателство “Народна младеж” в тяхната серия за дебютни автори, нещо попречи на публикацията й. Защото съдбата знае какво прави! Ако бе излязла тогава, щеше да остане просто един разширен фейлетон за „бай Тошовата епоха”. Но след "революцията" в края на ХХ век у мен сюжетът отново оживя и намери своето истинско жанрово измерение за правилното време. Процесът беше дълъг – чак до шейсетака ми! И сега, когато тази многопострадала книга най-накрая се появява пред света, си мисля как така както беше "зачената" с късмет някой ден да види светлина, дано също така има късмет при раждането си...
Христо Джелебов