Съчинения Т.1: Църква и история. Статии. Спомени. Писма (1869-1900)

Варненският и Преславски митрополит Симеон (1840–1937) е важна фигура в Българското възраждане и църковно-националната борба. Той става най-младият митрополит на Българската екзархия, поемайки поста едва на 32 години, и ръководи своята епархия в продължение на 65 години – нещо без аналог в православния свят. След Освобождението той играе съществена роля като един от „строителите на съвременна България”, ангажиран с държавни дела и образование, председателства III ОНС (1882–1883); освен това е публицист, учен-елинист и преводач, а през 1884 г. става редовен член на БАН и почетен такъв през 1923 г. Благодарение на своите многобройни таланти и постижения, личността му може да бъде сравнявана не само със съвременниците му, но дори с велики духовници и книжовници от миналото като патриарх Евтимий.

Според признанието на акад. Михаил Арнаудов (1930), митрополит Симеон представлява „жива история” за усилията на българите за църковно, културно и национално въздигане през последните седем десетилетия; той успява да обедини разнообразните морални импулси сред водещите дейци от Възраждането - от Паисий до Илариона Макариополски. Животът му служи като пример за „апостолско отдаване към християнските ценности и народния дълг”.

Сега се издават произведенията на Варненския и Преславски митрополит Симеон за първи път.