Последните /поети от 80-те години/

Конкурс за банер 24 май
Антология с „Последните“ поети от 80-те години
18 юни, 2010 от mislidumi · 1 Коментар

„Последните“ е сборник, който включва стихотворения на дванадесет български поети, творили през 80-те години на миналия век. Тези автори са свързани не само чрез лични приятелства, но и чрез литературна връзка. Всички те са родени след смъртта на Сталин (5 март 1953) и започват да публикуват своите произведения в последното десетилетие преди падането на комунизма. Двама от тях вече не са сред живите, а останалите продължават да пишат.

В антологията фигурират Румен Леонидов (1953), Златомир Златанов (1953), Едвин Сугарев (1953), Кирил Мерджански (1955), Миглена Николчина (1955), Илко Димитров (1955), Ани Илков (1957), Георги Рупчев (1957 –2001), Владимир Левчев (1957), Ангел Ангелов-Джендема (1958), Борис Роканов (1961) и Данила Стоянова (1962 –1984).

Поетът Владимир Левчев сподели информация относно причината за съставянето на тази антология, критериите при избора и какво обединява или разделя тези дванадесет творци.

„Предговорът е написан от Иван Теофилов, с когото работехме заедно в „Народна култура“. Той беше първият редактор на младите тогава автори като Едвин, Ани и Киро в списание “Пламък”. Аз също бях сравнително млад тогда; Жоро Рупчев, Румен Леонидов и другите вече имаха издадени книги. Впрочем писах статия под заглавие “Поети без книги и книги без поети” в списание “Пламък”, където посочвах талантливи млади хора, които срещаха трудности при публикуването си.“

Данила почива едва на 22 години през 1984 г., а нейният дебютен сборник излиза чак през 1989 г. Тя бе много даровита поетка, но не стана известна след смъртта си както Петя Дубарова.

През същата година свои първи книги издават Ани Илков, Едвин Сугарев, Илко Димитров и други. Заедно с Едвин стартирахме нелегални списания "Глас" и "Мост" в началото на ’89-та година; аз бях уволнен заради това начинание.

С някои от тях - особено с Румен і Ани - основахме „Литературен вестник“, където все още главен редактор е Едвин. Там поканихме млади таланти като Георги Господинов. Аз пък редактировах много дебютиращи произведения като например тези на Кристин Димитрова преди да замина за Америка през '94-а година.

Не сме единствените добри поети от времето ни; освен лично приятелство ни свързват различни литературни проекти.

Критериите при избора включваха три основополагающи фактора: най-вече литерарната близост между нас , второ - всички сме родени след смъртта на Сталин през ‘53-а годината , а третият фактор е нашето начало като писатели именно през ’80-те години .

Най-младият всъщност е Боби Роканов , роден около '62-а . Меги Николчина веднъж определи поколението ни като изгубено , защото никога нямаше официално признание към нас."

Владимир Левчев，17 юни，2010