Именник на българските князе /ханове/

Именникът на българските ханове и князе представлява кратък исторически запис, който включва имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са отбелязани датите, когато те заемат престола, както и продължителността на тяхното управление, вклучително периодите, през които са били съвладетели или участници в гражданска война. Интересно е да се отбележи, че титлата хан (кан) не фигурира нито при едно от изброените имена. Единственото название, с което Аспарух и неговите петима предшественици са наречени, е княз.

Според Стефан Чурешки имената на българските князе произлизат от сарматската традиция по време на Боспорското царство в началните години след Христа. Това може да бъде обяснено с факта, че територията на Стара Велика България включва области със сарматско население от Боспорското царство и важните му градове като Херсонес, Олбия и Фанагория. Например име като Оумор присъства в края на Именника сред имената на царете от Боспора под формата Омарос. Родовото име Ерми може да се намери в надписите за Боспорските царици като Ерм. Освен това родовото име Дуло има сходство с царското име Дулас от подобни надписи. Може би съществува връзка между рода Дуло и неславянското племе Дулеби от района около Долен Днестър; също така има аналогия между рода Уокил (Вокил) и друго неславянско племе угличи (уличи). Не е случайно, че тези две неславянски племена обитавали местноста впоследствие известна като Онгъл (Огъл), централната част на държавата основана от Аспарух.