Българската освободителна кауза през горнилото на Източния въпрос

През продължителния период на османското управление, българският народ проявява упорита съпротива срещу завоевателите. Множество бунтове, въстания и заговори са известни с регионалното си значение и спонтанен характер, без предварителна подготовка или организация. Възможностите за съпротива както на българите, така и на другите балкански народи са силно ограничени, което затруднява успешната им борба срещу нашествениците. Затова те се обръщат към надеждата за помощ от външни сили. Първоначално техните очаквания са насочени към Австрия, а след началото на XVII век – основно към Русия. Руските царе умишлено подхранват тези надежди. Още през XVI век цар Иван Грозни открито обявява освободителната си мисия спрямо източноправославните християни на Балканите и заявява ясно намерението си да освободи Цариград от османската власт. На тази основа възниква популярната легенда за Дядо Иван. Подобна линия в руската политика става още по-изразена при управлението на Петър I и Екатерина Велика, които значително увеличават мощта на Русия и допълнително засилват натиска върху Османската империя.