Цената на безсмислието

Всеки човек поне веднъж в живота си е имал съмнения относно собствената си интелигентност. Съществуват много хора, които никога не се замислят за това, а трети са убедени в своето умство. Рядко ще срещнеш някой, който да признае недостатъците си. Всъщност, тези, които осъзнават своята глупост, не могат да бъдат наречени наистина глупави. Лично аз открито признавам, че съм се питал какъв е моят интелект и с изненада установявам, че отговорът зависи от контекста и сравнението.

Имало едно време разговор между Жан-Жак Русо и Волтер; по време на разходката Русо казва: "Човешкият живот е доста труден". На което Волтер му отвръща: "В сравнение с какво?". Често ми се случва да изпитвам радост при появата на оригинални мисли или удачни реплики от произведенията ми. Но когато се сетя за думите: "Животът е като бродеща сянка – жалък актьор, който блести само докато играе ролята си; след това остава без звук", започвам да разбирам защо Толстой не можел да търпи Шекспир. Освен него той бил недоволен и от Бетовен и неговата провокативна Кройцерова соната.