София- Берлин

Съмнителни индивиди в метрото

Чух, че може да се случи нещо лошо в метрото,
поради което трябва да сме особено внимателни.
Започнах да търся злото лице
и във всеки нос виждах знак на съмнение.

Първият беше човек с черен мустак -
се чудех какво ли е скрил в своята тъмна раница?
Другият до него - ми напомняше на влак,
запъхтян някъде между Пакистан и Индия.

След това видях един - уж щастливо затворил очи,
но си го представях как язди с базука из Сахара.
Надписът на тениската му едва личеше,
обаче успях да разчета думите - kami... ka... ze.

За другия само чувствах, че трябва да бъда предпазлив -
беше малко по-едър, сякаш облечен с бомби.
Вече осъзнавам: страхът ме поддържа жив
и ме кара да виждам зомбита във всеки човек.

Сега този отсреща наблюдава мен със загриженост.
Разбирам, че всички ние имаме свои мрачни тайни,
затова се взирам в стъклото – несигурността расте –
"Ами ако моята раница експлодира!"