Плацента

"Кратък роман, който се фокусира върху едно огромно безвремие. Това е кафкианска история в български контекст и среда от края на века в Източна Европа. Вместо да търсят призрачен замък, героите преживяват живота си в абсурдно учреждение, което е парализирано от безсмислие и създава непрекъсната неудовлетвореност, лекувана с краткотрайни флиртове и носталгични спомени за пропуснати възможности, както и с бурни обещания за смислен живот.

Романът използва микроскопична перспектива към ежедневието на своите персонажи. Всеки един от тях представя монологични откъси от своя живот, оставяйки впечатление за разказване на цялото си съществуване или дори повече в общата неосъщественост на образите. Езикът е построен чрез идиоми и клишета, които напълно улавят абсурда на сюжета.

„Плацента“ представлява интересно постижение на автор с търсеща натура и определено изпъква сред множеството съвременни текстове, които очертават литературния ландшафт в България през последните години." /Симеон Янев/