Подир изгубеното време: Спомени

"... Моето време приключи. Аз съм дете на ХХ век, а то е вече история. Не особено благоприятна за България. Страната ни загуби всички войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна... Втората световна беше загубена от баща ми, а Третата, Студената война, я изгубих аз. Бях свидетел на последните две.

... Искам да споделя нещо за себе си. Време е да го направя; всеки се обръща към миналото, когато осъзнае, че в живота му няма предстоящи важни събития. Когато нямат причина да гледат напред, хората поглеждат назад.

... Не тъгувам за миналото. Ако можеше то просто да върне моята жена Цвети, родителите ми и брат ми, както и приятелите ми… Но това не е възможно.

... Както казват - спомените са раят, от който сме изгонени. Те действително напомнят на рачешкото ходене – само назад. Видения от миналото… Затова не мога да нося отговорност за фантазиите и асоциациите на читателите; единствено поемам отговорността за моите собствени мисли. Всеки може да вярва в своите спомени."

Павел Писарев