Пътуването на слона

През XVI век португалският монарх Жуау III решава да подари на ерцхерцог Максимилиан Австрийски един слон, наречен Соломон, за сватбата му. Това поставя началото на невероятното и абсурдно пътешествие на този дебелокож бозайник от Лисабон до Виена – приключение, изпълнено с множество препятствия, срещи и предизвикателства както за самия слон, така и за неговата компания. Групата се сблъсква с политически интриги и религиозни интереси; посреща я с учудване, страх или враждебност, а понякога дори с всеобщо веселие. Гротескните ситуации, в които попада героят, са описани със специфичната убийствена ирония на автора. „Пътуването на слона“ представлява по-скоро приказка отколкото роман и притча вместо историческо произведение. Специалният стил без пунктуация при диалозите и липсата на главни букви за имената придават усещане за устна традиция от миналото. В това произведение "старият шегаджия" Сарамаго още веднъж майсторски използва метафоричното писане, за да осмее човешките недостатъци и всичко онова, което ни различава от слоновете.