Бог е лудост

Артисти, мениджъри на високо ниво, елитни спортисти, музиканти, писатели и дори учени – в интервюта и изследвания те всички подчертават важността на интуицията при създаването на продукти, вземането на решения или оценяването на сложни ситуации. Разумът идва едва след това.

Нека хората с вярвания да доказват съществуването на свръхестественото (независимо дали става въпрос за Бог или друга трансцедентална сила), а атеистите да се усмихнат скептично. Само тогава можем да ги приемем сериозно.

Но защо? Защо е необходимо да се доказва нещо, което никой никога не е успял напълно да потвърди или отхвърли? Защо трябва да предоставяме логични или научни аргументи за концепции, които са извън пределите на разума, преди те да бъдат възприети насериозно? Или поне като опция за тяхното евентуално съществуване?
Интересното е обаче, че когато стане дума за други необясними явления, тази принудителна нужда от доказателства просто изчезва. Например относно силата на привличане. Красотата. Любовта. По тези теми никой не търси рационални обяснения или аргументи...