FaceБуки Т.II: Дневникът на малкия Нострадамус

"В началото беше словото! Такова слово, че галактиките се разпръснаха в различни посоки и продължават да го правят и днес...

След публикуването на първата ми книга „Faceбуки” през октомври 2010 г. получих множество предложения за ежедневни шеги и анекдоти, така че отдавна спрях да следя кой ги изпраща. Публичната ми страница в социалните мрежи започна да живее свой собствен живот, или по-скоро живота на близо 40 хиляди нейни последователи. Често се чувствам просто като един от тях – нито повече, нито по-малко. Затова в тази моя втора книжка акцентирам само на оригиналността на интерпретациите си. На всеки, който е открил себе си сред ежедневните публикации, заявявам уверено, че съвпадението не е случайно. И разбира се, изразявам искрени благодарности за постоянната подкрепа.

Оказа се, че постингите от миналата година – с малки изключения – са напълно актуални и за настоящата. Може би именно това е тайната зад предсказанията на малкия Нострадамус – кратката памет. Имам и други поводи да твърдя, особено що касае политиката: ако българските мъже имаха толкова къса памет колкото работата им, щяхме вече да сме изчезнали като народ. Но все пак съществуваме вероятно благодарение на смеха ни; иначе как бихме могли да обясним оцеляването си в условията, при които справедливостта остава основно функция на здравеопазването?

Любен Дилов-син"