Животът е другаде

Студентите са изписали на стената на Сорбоната, че "животът е другаде". Той напълно осъзнава това и затова е оставил Лондон, за да се отправи към Ирландия, където народът протестира. Името му е Пърси Биш Шели; той е на двайсет години и носи със себе си множество пропагандни брошури и прокламации – нещо като билет за влизане в истинския живот.

Истинският живот действително се намира някъде другаде. Студентите разчупват павета от улиците, преобръщат автомобили и изграждат барикади; тяхното навлизане в света протича с величие и шум, озарено от огнени пламъци и придружено от звуците на сълзотворен газ. Ориентацията на Рембо би могла да бъде много по-тежка – той мечтаел за барикадите по време на Парижката комуна, но никога не ги виждал от родния си Шарлевил. В 1968 година обаче хиляди последователи на Рембо строят своите барикади и отказват всякакъв компромис с предходните властелини.

На километър разстояние, отвъд Сена, старите господари продължават живота си безпроблемно, възприемайки шума идващ откъм Латинския квартал като нещо далечно. Студентите пишат „мечтата е реалност“, но сякаш всичко това подсказва обратното: настоящето (с барикадите, отсечените дървета и червените знамена) притежава нереален характер – то прилича повече на чужда фантазия.

Романът „Животът е другаде“ излиза първо през 1969 г. в Канада под формата на чешки превод а след това през 1973 г. във Франция, където получава наградата „Медиси“ за най-добър чуждестранен роман.