Седмица на милосърдието в Истанбул

Според текста "Седмица на милосърдието в Истанбул", авторството не принадлежи изцяло на Мурат Гюлсой. Неговата роля е основно свързана с организирането и координирането на експеримент, който продължава седем дни, в рамките на който се разглеждат седем чернобели колажа от немския сюрреалист Макс Ернст. Всеки един от тях бива коментиран от седем познати на автора, живеещи в Истанбул:

- Али, негов бивш съученик, изпитващ разочарование от живота;
- Дениз, родилка с коментари, изпълнени с потисната сексуалност и оформени като едно безкрайно изречение без пунктуация;
- Ямур, братовчедка му, която говори лаконично за спомените си от детството прекарано със самия него;
- Айше – университетска преподавателка на средна възраст, опитваща се да осмисли своите семейни проблеми чрез писането си;
- Халил - мечтаещ още от малък да бъде писател;
- Акън - политически активист силно влюбен в Сюсен и задаващ въпроса "какво правят юмруците на сянката";
- Ерол - нереализирал се романист.

Четейки книгата, читателят постоянно усеща как мислите му резонират с тези на някой от членовете на "милосърдната седморка". Това го въвлича дълбоко в проекта; както и те наблюдават собственото си отражение не само върху картините, но и върху себе си.