Кан Тервел - кошмарът на Халифата

„Кан Тервел - кошмарът на Халифата“ представлява документално-исторически роман, написан от Емил Димитров, роден през 1954 година в град Добрич. Той притежава висше военно и юридическо образование и е публикувал геополитически и военнотехнически анализи в издания на Министерството на отбраната на Република България, както и разкази и статии по правни въпроси в местната преса.

Сюжетът на романа се фокусира върху едно от най-забележителните събития в европейската история – разгрома на арабската обсада над Константинопол през 717/718 г. Халифатът, основан от Мохамед, успешно завладявал територии на три континента и под неговото управление попаднали множество народи и стари империи. При халифите Сюлейман Абд ал-Малик (685-705) и Уалид ал-Малик (705-715), халифатът започнал инвазията си в Афганистан и Северна Индия, достигайки до региона Синд днешен Пакистан. В Северна Африка арабските войски стигнали до Атлантическия океан без затруднения при преминаването през Гибралтар към Европа. За кратък период те успели да победят варварските кралства в Испания и Южна Франция.

В същото време Източната Римска империя, известна днес като Византия, била атакувана от арабите; между 674-678 г. Константинопол бил подложен на сериозна блокада. През 717 г., халиф Умар ибн Абдул-Азис (717-720) мобилизирал значителни ресурси за мащабна военна операция срещу града. Обсадата била наложена както по море, така и по суша с ужасни последици – студени зимни условия довели до глад сред защитниците му.

Въпреки трудностите ситуацията оставала неясна докато армията начело с кан Тервел не се появила да промени развоя на събитията. Благодарение именно на българското участие обсадата била прекратена веднага след което арабите вече никога не опитвали ново нашествие в Европа чрез Балканския полуостров.

През почти целият век след това учени от България и Източна Европа работили усилено за доказване ролята на победата при Тервел като спирачка за ислямизацията към централната част на Старият континент. Независимо от тези факти обаче много малко хора запознати със западната култура признават заслугите каквито имаха българите под ръководството на кан Тервел като спасители за Европа. Често без достатъчни основания се твърди че Карл Мартел забавил напредването им при битката край Поатие през 10 октомври 732 г., но всъщност става дума само за действие предприето от управителя Абд ал Рахман а франките осъзнали своя успех чак когато враговете им вече били далеч зад себе си.

Романът допълва представленията ни относно величествения подвиг извършен от кан Тервел , който му осигурява важно място в страниците нa европейската история.