Когато Ницше плака

През 1882 година във Венеция, красивата и независима Лу Саломе се обръща към известния виенски лекар д-р Бройер с молба да помогне на нейния приятел Фридрих Ницше. Той е изпаднал в сериозна физическа и психическа криза заради бурните си отношения и разпада на тристранната им връзка с Паул Рее. По това време Ницше все още не е познат философ, а Зигмунд Фройд, приятелят на Бройер, едва започва своята медицинска кариера; концепцията за свръхчовека и психоанализата са още несъздадени. Д-р Бройер решава да "лекува" Ницше, който е твърде горд, за да признае своето състояние, като споделя собствените си проблеми с него. Чрез тази комуникация – обсъждана между Бройер и младия Фройд – възникват някои от забележителните идеи на Ницше и се полагат основите на психоанализата. В романа „Когато Ницше плака“ Ървин Д. Ялом умело комбинира факти с фикция, предлагайки завладяващо четиво със засилващо се напрежение (Кой всъщност е болен? Кой страда? Кой е ученикът и кой учителят? Какво означава лечението?), а развръзката изненадва читателя като в най-добрите психологически трилъри. На базата на книгата е направен американско-български филм с идентично заглавие под режисурата на Пинкас Пери, включвайки актьорите Арманд Асанте, Бен Крос и Катрин Уиник.

Как сме могли досега да живеем без творбите на д-р Ървин Ялом? Не често срещаме книги по психотерапия, които да бъдат прочетени толкова увлекателно като романи.
Жьонвиев Дьолези,"Либерасион".