За нормалността: моралната опера на един…

В древна Гърция терминът "идиот" е обозначавал хора, които не са имали достъп до знания или информация – което по подразбиране включвало всички жени и повечето мъже. Чувствам се неспособна да оценя, да взема решения и не виждам опции, с които мога да се свържа. Възможно ли е това да е нормално? Свързано ли е с факта, че съм жена? Явява ли се това като типично за женската природа – невъзможността да направи избор или да оцени политическите алтернативи?... Съгражданите ми обсъждат историята, историческите права и нужди, произхода си, гордостта си и визията си. Но усещам липса на нещо важно; чувствам огромен недостиг. Загубвам разума си заради отсъствието на любов и разбиране, както и поради недостатък на забавления, смях и лекота в живота. Не мога постоянно да мисля за страхове и смъртност... В момента живеем в общество на смъртта, основано на инстинкти свързани с умирането и оцеляването. Не желая непрекъснато да следя тези инстинкти. Искам контрол над основните си импулси, за да почувствам свобода и благосъстояние. Дали такова желание представлява нормалност?