За нормалността: Моралната опера на един политичес

В древногръцкия контекст, терминът "идиот" е обозначавал хора, които не са имали достъп до знание или информация; това включвало всички жени и мнозинството от мъжете. Чувствам се неспособна да преценявам или да правя избори, тъй като не виждам възможности, с които мога да се свържа. Възниква въпросът дали това е нормално? Дали причината за моето състояние е фактът, че съм жена? Дали женската норма предполага невъзможността за идентификация или оценка на политическите варианти?... Моята общност обсъжда историята и историческите нужди и права, говори за кръвни връзки, гордост и визия. Но аз усещам липса на нещо важно – страдам от недостатък на любов и разбиране, както и от забавления и радост. Не мога постоянно да мисля за страхове и смъртта, която дебне зад ъгъла... Живеем в култура на смъртта днес, основана на инстинктите за умиране или оцеляване. Не желая непрекъснато да следя своите инстинкти. Искам да управлявам основните си импулси така, че да се чувствам свободна и щастлива. Това ли е нормалността?