Фараонът на лисиците. Къси разкази

Замислях се накъде ще поеме Йото Пацов след успешния си полет с "Чудото с българина". Все едно да не знам – разбира се, че към Ъглен. Към храсталаците край Вита, където пушката служи само за повод за дълги разговори на тежки трапези. Там светът изглежда до болка познат, но всъщност е нов всеки миг. Няма друга място, където Йото да зареди отново енергията си преди следващите му приключения в Индия. Обаче тази книга не представлява приземяване, а запазване на собственото ниво. Не съм съгласен единствено с термина "къси разкази". Когато текстът е написан от истински майстор, разказът никога не може да бъде кратък; той представлява цял свят. А няма как да има кратки светове./Гриша Трифонов/