Ключът на мрака Кн.2 от Трилогия на мрака

„Ключът на мрака“ е произведение от изключителен и рядък род, за което каквото и да се каже, винаги ще бъде недостатъчно и само ще доближава до истината: това е един действително новаторски Ренесансов роман. В него Ирационалността сякаш най-накрая намира своята дългоочаквана корона сред опоетизирани моменти с почти симфонична красота. Това е странно романтично-релативистко пътешествие, започващо в сърцето на Венеция - Двореца на дожите - и завършващо в тайните кътчета на "Специалната теория на относителността". Алберт Айнщайн, както и шестима други значими гении от историята, които се завръщат от Небитието под неочаквани физически форми, превръщат сюжета в ослепителен калейдоскопичен трактат: най-новите и необичайни интерпретации на „Седемте Ангела на Апокалипсиса“ (от Откровението на Св. Йоан).

Докато в първата част от „Трилогията на Мрака“ авторът изгражда хармонията чрез безкрайни езотерични символи, във втората част той представя Храмa на релятивистката физика. Главният герой Курт прави кратко появление към края – той представлява постоянна опора или вдъхновение за останалите персонажи. Той извършва решаваща стъпка сред хаоса от теософски идеи, като по този начин обявява своето повторно раждане като контрапункт спрямо основния герой Ливио, който носи всички признаци на Високото Възраждане.

Възможно ли е Мракът – такъв какъвто го срещаме в космогонията през Вампила – да бъде ключ към древните и новите пророчества? Думите тук са недостатъчни; единствено бурната им трансформация може да потвърди Реалността пред подсъзнателното просветление.

Енигматичният и херметичен характер на този роман предлага зловеща красота с релативистки нюанси; той привлича ценители със своята непреодолима Луминесцентност и може да бъде определян само като гримоар достойна за Новото хилядолетие.
Габриел Абсенти