Четирите годишни времена из полета и градини. Шейсет четиристишия

През 2013 година се отбелязаха 820 години от кончината на Фан Чън-да (1126-1193) – един от най-забележителните поети в средновековен Китай. Той успява да премине държавните изпити и през 1154 г. получава високото звание „дзиншъ“, което му позволява да заема значими длъжности в империята през следващите три десетилетия. От неговата разнообразна поезия, най-популярен е сборникът с шейсет четиристишия, който е предмет на настоящия превод. В него той с много обич и хумор описва живота, труда и традициите на селяните през всички сезони. Поетът също така не крие недоволството си към корумпираните чиновници, които причиняват страдания на обикновените хора. Цикълът е написан през 1186 г., след като се е оттеглил от дворцовата служба и живее край Каменното езеро, близо до Суджоу.

Част от жанровете в китайската класическа поезия са четиристишията „дзюе дзю“, известни още като "пресечени строфи", които съдържат пет или седем символа със специфична цезура след втория и четвъртия йероглиф във всеки стих и стриктно изразена структура (начало – развитие – обрат на темата – заключение). Фан Чън-да умело интерпретира темата чрез седемсловни четиристишия с рима между първия, втори и четвъртия стих - аава; опитал съм се донякъде да предам тази ритмична форма без да нарушавам смисъла и красотата на неговото творчество.