Един последен поглед

„Сериозно, Кит. Това ще бъде истинско изпитание за Ърнест и мен. Скот въртеше шапката си между пръстите. Ако приятелството между Хемингуей и Фицджералд устои на трудностите, които вероятно ще срещнем по време на пътуването, то ще трае вечно, честна дума. Аз искрено вярвам в това! Но има един нюанс – всичко е като хазарт, разбираш ли? Може би просто търкаляме камъкът на Сизиф. Не се знае дали Ърнест няма да се откаже преди дори да сме достигнали половината до Фужер. Никой не може да каже...
– И какво тогава? – попитах аз.
Скот се облегна с лекота на фиата, сякаш осъзнаваше колко внимание и възхищение му давам и считаше това за нормално.
– Тогава сме загубени – отвърна той. – Ще станем полухора-полузверове и постепенно ще пропилеем умиращите си таланти в ужасни оргии с кориди и алкохол. Така че, Кит, ясно ти е: каквото и да стане по време на нашето пътешествие, то със сигурност ще повлияе на живота ни занапред."