Аз бях в разузнаването + CD

Съдбата на офицерите от българското разузнаване по време на Студената война напомня за съдбата на българските военни при цар Фердинанд. През 1913 г. армията ни е разбита от съюзниците Сърбия и Гърция, а Румъния и Турция ни предават в критичен момент след фаталните решения на главнокомандващия, което води до Първата национална катастрофа.

Възможно ли е да се обвиняват офицерите от разузнаването в Царство България за това, че през Балканските войни са под командването на един авантюрист? Те се сражаваха за освобождението на потиснатите българи в Македония и Одринска Тракия, а не за благосъстоянието на монарха. Дали трябва да бъдат осъждани военнослужещите при Дойран, Криволак и Завоя на Черна, които по време на Първата световна война проливаха кръвта си за родината, изпълнявайки заповеди довели до Втората национална катастрофа?

След като правителството начело със Станишев отвори архивите относно външното разузнаване в Балканския регион и постави знак равенство между политическата полиция и разузнавателната служба, аз осъзнах важността да говорим открито.

Това би било предателство към онези хора, които вложиха всичките си усилия в защита интересите на България в Сърбия и Македония.

В Западните покрайнини живеят около 30 000 българи; славянското население в Република Македония е изключително преобладаващо българско - около 90 процента. Независимо от политическите промени у нас през XX и XXI век, целта на нашето разузнаване във тези окупирани територии винаги е била една – да опази етническата идентичност от асимилация и да гарантира човешките права.

Заради това реших: хората трябва да научат какво върши един офицер от Националната разузнавателна служба в градове като Скопие, Белград, Прищина или Сараево.

Велизар Енчев
Доктор по международно право и международни отношения