Бойно охранение

Дойранската епопея представлява съвкупност от пет отбранителни битки, в които българската армия се противопоставя на настъпващите войски на Антантата по време на позиционната фаза на южния фронт в Първата световна война, в района около Дойран.

След спирането на българското настъпление през 1915 година по нареждане на германските командири при сръбско-гръцката граница, армията преминава към защитни действия и укрепва своите позиции край Дойран.

В началото на август 1916 г. три френски колониални дивизии и една английска с общо 45 000 военнослужещи и 400 оръдия атакуват Дойранската позиция, охранявана от Втора пехотна тракийска дивизия. Атаката започва на 9 август с интензивен артилерийски огън срещу частите от Двадесет и седми чепински полк и Девети пловдивски полк. Четирите последвали атаки - проведени между 10-ти и 18-ти август - са успешно отблъснати благодарение на усилията не само на Втора дивизия, но и с помощта на части от Девета пехотна плевенска дивизия. Съюзническите сили търпят загуби над 3 200 души, докато чепинците имат загуба от 1 106 човека, а пловдивчаните - около 250.

През следващата година (1917) Втора пехотна дивизия е заменена от Девета под ръководството на полковник Владимир Вазов, която оставя значим отпечатък в историята ни.

На датите девети и десети февруари противникови сили нападат Тридесет и трети свищовски полк и Тридесет четвърти троянски полк за контрол върху височината Борис. След решителна контраатака троянци успяват да задържат линията си. На двадесетият февруари ново настъпление е възпрепятствано благодарение намесата на артилерията.

Нови опити за атака идват през април – през нощта между двайсет четвърти срещу двайсет пети, както и дни по-късно – всички те са посрещнати с успех от Девета плевенска дивизия въпреки тежките жертви – близо до две хиляди убити или ранени; около деветстотин умират вследствие болести или рани. Загубите за съглашенците надхвърлят дванадесet хиляди души убити или пленени. Полковник Вазов получава повишение до генерал-майор.

На шестнадесети септември осемнадесета година Антантата предприема ново масирано нападение спрямо Дойранската линия срещу Девета плевенска дивизия (около тридесет хиляди воини), подкрепена със силните числености Английските (четири) дивации плюс две гръцки под командването генерал Джордж Милн. След двудневни жестоки боеве съюзниците губят повече от единадесeт хиляди бойци мертвими или ранени при едновременно число малко над една хилядa убити сред българските редици.

Времето обаче бележи пробив при Добро поле; след което генерал-майор Вазов получава заповед за изтегляне назад. Все пак победното представяне в битката при Дойран служи като основа за успешната преговорна делегация начело с Андрей Ляпчев относно примирие без окупацията й от балканските армии.

По-късно генерал Владимир Вазов споделя:

"Бившият министър Андрей Ляпчев уверяваше нас всичките нито един друг фактор освен победата ни край Дойран не позволило да бъдем унижавани чрез навлизането тук."