Съчинения в 17 тома Т.11: Пиеси. Ламята

Николай Хайтов бе първият български драматург, който ясно и емоционално изрази своето безпокойство относно отчуждението на човека от неговия основен източник - природата. Той я представи не само като естествена среда за труд и удоволствията, произтичащи от него, но също така и като критерий за нравствените качества на индивида. Неговият глас беше новаторски и силен, предупреждавайки, че работата няма да бъде плодотворна, ако не е вдъхновяваща; тя трябва да носи радост и да отразява свободната воля на човека. Това послание контрастираше остро с бездушното бюрократично управление, с чиновническите практики и със статистическите данни, които започваха да имат по-голяма стойност от самия жив човек.