Брачната фабула

В този период Маделин осъзна, че любовта е свързана с безкрайна самота. Тази самота не е физическа, а по-скоро психологическа – тя я усеща дори когато е с любимия си човек. Самотата се корени в ума и представлява най-самотното място от всички.

С нарастващото дистанциране на Ленард, желанието на Маделин за него става все по-интензивно. Колкото повече отчаяние изпитваше тя, толкова повече той се отдалечаваше. Напомняше си да бъде сдържана и ходеше в библиотеката, за да работи върху дипломната си работа за брака във Викторианския роман. Въпреки това атмосферата около нея, наситена със сексуални фантазии – погледите между хората в читалнята и привлекателните рафтове с книги – засилваха нейното желание да види Ленард. Неволно краката й я водеха обратно през кампуса към Биологическия факултет.

До последния миг Маделин хранеше глупавата надежда, че проявената слабост всъщност може да се превърне в сила. Стратегията ѝ беше хитра именно защото нямаше конкретен план; тук нямаше игри, а само искреност. Не можеше ли Ленард да реагира на тази искреност? Когато достигна до масата в лабораторията и потупа Ленард по рамото, почти усети щастие; обаче то бързо изчезна при вида му - вместо любов неговият поглед бе пълен с досада.

„Голям любовен роман вдъхновен от Джейн Остин.“