На ръба на света

"Всички сме под един и същ купол, Пиеро...
Разчупваме се в цирка на Живота,
издялкани от чам или ребро
от един самодоволен Господ с брада.
Въртим се в кръг по цветния манеж,
умираме и сменяме костюмите си,
за да се върнем в тялото на млад мъж
или момиче. Висим на думи
и правим удивителни акробатики
в преносен смисъл или буквално,
изтръгваме бедните си сърца
и ги заменяме за метали. И лъвът гледа жално -
поради стрес е оплешивял,
с опашка, която е окапала от безумие.
И не напразно знамето е бяло
над купола и не напразно плачем...
Мой скъп изоглавен Пиеро,
безмълвен разказвачо на съдбата...
Понякога ми изглеждаш като Бог,
загубил се сред живота тук."