Горски венец

Петър II Петрович Негош (1813-1851) е най-влиятелният поет на Черна гора. На едва 16 години става княз и владика, а в ролята си на държавник се бори с племенните разделения и клановите различия, както и с традиционната планинска вендетa. Той инвестира в образованието чрез изграждане на училища, строежи на пътища и установяване на съдебни институции и постоянна армия. Негош е първият черногорски владетел, който смело налага данъци върху свободолюбивите жители на региона. В трудни времена за народа той продава наследствените скъпоценности от династията си, за да помогне по време на глад. Докато води битки срещу османците, пише стихотворения в кратките моменти между конфликтите. Сред най-забележителните му произведения са "Лъч от микрокосмоса", която разглежда тайнствата на Сътворението; "Лъжливият цар Шчепан" и драмата "Горски венец".

Драматичното произведение "Горски венец" (1847) е неговото най-прочутo творение. То пресъздава суровостта на началото на 18-ти век и кръвопролитното създаване на новата черногорска държава, напомняйки със своите величествени персонажи за историческите хроники и трагедии от Шекспир. Смята се за национален епос сред черногорците – почти всяко изречение от него е станало поговорка или крилат израз. Много хора го определят като кулминация в балканската литература. Изпълнена с гняв тематика разглежда един от най-трагичните моменти в новата история - унищожаването на черногорците приели исляма. Като своеобразен наръчник за живота и обичаите във Черна гора, "Горски венец" предлага поглед към гордостта и стремежа към свобода у планинците борещи се срещу турското робство και всички видове тирания.