Обърни се със смях назад

"„Обърни се с гняв назад“ е британски филм, в който участва Ричард Бъртън и е вдъхновен от пиесата на драматурга Джон Озбърн (да не се обърква с Ози Озбърн от „Блек Сабат“, който също носи името Джон). Филмът дебютира през 1959 година – година преди моето раждане, и става символ на движението на „сърдитите млади хора“. Днес, ако са все още живи, вероятно вече са станали "гневни старци", подобно на персонажи от холивудска комедия.

Като малко дете не бях сред сърдитите; по-късно, като тийнейджър - също. Винаги бях усмихнат млад човек, понякога без причина за това. Учителката ми в прогимназията често ме изгонваше навън с думите: „Какво толкова те кара да се смееш! Иди в коридора да си поплачеш и после можеш да се върнеш!“ Престоявах известно време там, връщах се уж сериозен и веднага пак започвах да се кикотя.

Времето на моята младост беше изпълнено със значими моменти – периоди на пионери („Рапорт даден, рапорт приет!“) и комсомолци с много речи и конгреси. Но никога не вземах всичко това насериозно – нито времето около мен, нито самия себе си.

Започнах да изучавам журналистика с голям ентусиазъм, но скоро осъзнах, че това не е моят път. Как бих могъл да покривам манифестации и конгреси или да преразказвам речите на важни другари? Затова реших да избера най-несериозната роля в журналистиката - фейлетонист. От тогава работя в тази област повече от тридесет години.

В кариерата си постигнах един забележителен успех – успях никой сериозно да ме приема. Поради това нямам костюм или вратовръзка, служебна кола с шофьор или стена украсена с дипломи в кабинета ми - даже кабинет нямам.

Литературните критици гледат скептично към творчеството ми - смятайки го за повърхностно фейлетонско без дълбочина или психологическа сложност. За тях дълбините трябва да бъдат търсени у Достоевски или Джойс; при мен обаче има само фейлетонизъм.

Не се отказвам от жанра фейлетон и не изпитвам никакъв свян за него – защото сред известните фейлетонисти са били Ботев, Алеко Константинов , Райко Алексиев , Радой Ралин и Станислав Стратиев . Не твърдя че съм равен на тях по талант , но всички сатирици говорим един език – езика на хумора .

Харесвам фейлетона; пиша го редовно — понякога всекидневно , а друг път седмично . Следвайки този ритъм през годините сигурно натрупах хиляди текстове . Тази книга съдържа само малка част от тях .

Фразата “фейлетон” произлиза от французкия термин за “лист”, което му е основният недостатък — написан веднъж той губи стойността си след печатането във вестника . Все пак има майстори-фейлетонисти чиито произведения остават свежи завинаги ; чрез тях можем разбираемо картографиране историята .

Надявам се тези мои стари статии подредени обратно (включително послесловията), ще очертаят картина относима към времената когато преминаването между различни общества беше активно оформяно.

Смеейки се назад , надявам читателите успешно ще погледнат напред!

Ако приемате живота шеговито той става доста по-приятен — вярвайте ми!"