Портретът на Дориан Грей

В един магически портрет, изображаващ младеж, той остава вечно млад и красив, докато самият портрет започва да остарява. В отчаянието си да запази своята красота, младежът се впуска в дълбока деградация, падейки по-ниско от най-окаяния жител на викториански Лондон. Въпросът е дали портретът ще спре да погрознява и старее, разкривайки истинската му същност.

Романът на Оскар Уайлд продължава да впечатлява с увлекателната си история и великолепните персонажи, като изразява острото умение на автора. "Портретът на Дориан Грей" е единствената творба на Уайлд и за пръв път е публикуван в списание "Липинкот" на 20 юни 1890 г., а след това излиза като самостоятелно издание през 1891 г. Книгата бързо става популярна и остава важна част от европейската литература вече три века.

Тя притежава уникална жанрова неопределеност – макар че се счита за роман, много критици отбелязват влияния от романсите и драмата. Можем дори да я наречем фантастичен роман предшественика на съвременното фентъзи.

Уайлд изгражда сюжета около традиционната тема за сделката между човека и дявола. Интересното тук е как картината играе активна роля – Дориан Грей не остарява физически; вместо това неговото духовно опадане се проявява върху портрета му. Художникът подарява произведението му със зловеща тайна: докато външният вид остават незасегнат, истинският Дориан постепенно става все по-грозен във възприятията представени върху платното.

Портретът служи като отражение на душевното му състояние; колкото повече той потъва в пороците си, толкова повече го ненавижда. Независимо от фентъзийния компонент обаче „Портретът на Дориан Грей“ представлява светска психология с символистични нюанси относно терзанията и унищожаването на душата без морално ръководство.

Динамиката между Лорд Хенри и Дориан често преминава през парадоксални идеи — подобен стил личи у всички герои в романа. Ако критик реши да изброи парадоксите там вероятно ще открие стотици находчиви формулировки, които саркастично осветяват недостатъците на британското общество от времето им. По този начин Уайлдовият герой може да бъде видян като антиконформист против установения ред.

При последната им среща Дориан споменава горчиво как някога получава книга от приятеля си — романa "Наопаки", който го развращава; както героя й , така и той страда от алиенация . И именно чрез тази неприспособимост той приема философията, че думите придават реалност - концепцията за надмощие на изкуството над живота според Уайлд.