Любовта единствена

Госпожица Д’Албрехт е на петнадесет години, а господин Дьо Рамон не притежава определена възраст. Тяхната връзка преминава през множество етапи – те се събират и разделят, обичат се и мразят, изживявайки идеалната любов преди той да я напусне завинаги. Вследствие на това тя губи детето си и започва да води самотно и аскетично живеене. Лоранс Плазне разказва за странната и трогателна романтична история между благородницата и нейния учител с дълбочина в психологическите нюанси, като разглежда най-малко проучените аспекти на човешкото чувство за любов. Нейният стил, който съчетава поезия с прецизност, често е сравняван с този на Мадам Дьо Лафайет и няма аналог в съвременната европейска литература.

Романът „Любовта единствена” бързо привлича внимание, получава висока оценка и печели наградата „Шарл Омон” от Френската фондация (2005), а през 2012 г. става носител на Наградата за литература на Европейския съюз (2012). Плазне е автор още на произведенията „Раната и жаждата” (2009) и „Диспропорцията на човека” (2010).

Този проект е реализиран с подкрепата на програмата "Творческа Европа" към Европейската комисия.