Седем истории за любов грях и смърт

Личката вече не съществува. Къщите бяха разрушени, липите отсечени, а паветата от малкото площадче натоварени на огромни камиони. Хората също ги няма. Птиците напуснаха местността. Но аз – онова малко момченце от едно време, все още продължавам да си мечтая за уличката; никой не може да я заличи от спомените ми. Запомнил съм и героите в тези разкази: Палазов, Мина и Лина, Стефан, Макс и Мара, Божко и Дебелата Вера, Боби, Ореа, Христина и Постол. Всеки ден се моля за покой на починалите близки и приятели и за здраве и щастие на живущите около мен. Чувствам се все по-непокорен в молитвите си. И пак отправям своите молби.

Този текст е заключителната част от творбата на Валентин Георгиев. Тя представлява както финал, така и начало – „Седем истории за любов, грях и смърт“ е цикличен роман: повествование за една уличка с различни съдби на хората там живеещи – всеки със свои интереси, интелектуални способности и възрастови характеристики; всички носещи своята собствена болка. Опитвайки се да избягат от самотата си ,героите потъват в теми като любовта ,греха 以及 смъртта .