И да, и не

Като тегло съм приблизително на средно ниво, с тъмна коса и изключително бяла кожа. Наистина е ужасно как почти не мога да се почернея – смятам, че е опасно за обществото да нося къси панталони, защото снежнобелите ми крака могат да заслепят минаващите мотоциклетисти. Имам големи кафяви очи и гъсти мигли, носът ми трудно може да бъде описан, а устата ми е напълно обикновена – не е нито секси нацупена, нито особено тънка или дебела.

Не съм обсебена от реда; далеч съм от онези натрапчиви личности, които гладят дори пижамите си и прекарват вечерта в събота коленичили в банята с четка за зъби в ръка. Какво всъщност очаквах? Съпруг, който винаги спуска капака на тоалетната чиния? Който не разхвърля чорапите си навсякъде из стаята? Истината е, че бившият ми партньор оставяше мрсното бельо из различни ъгли на дома ни, но това определено не беше причината за провала ни. Честно казано: разделихме се по взаимно желание. Той вече не желае да живее с мен, а аз просто не можех повече да търпя неговата суета. Не че чувствам жалост - никога не успях да приема песимистичния възглед, според който един успешен брак задължително означава единият партньор да страда.

Това са личните размисли на сватбения агент Лорън Крендъл. Колкото и странно да звучи, въпреки провала в собствения си брак тя успешно организира щастието на другите. Дали ще успее и сама да сложи ред в хаоса около себе си?

Отговорът би бил както "да", така и "не".