Войната на таралежите. Васко да Гама от село Рупча. Дневникът на Асен Газурков

Братята Мормареви, Марко Стойчев и Мориц Йомтов, са известни автори на множество книги и филми. Някои от техните произведения включват "Храни куче, за да лае" (1967), "Задача с много неизвестни" (1976) и "Войната на таралежите" (1979). Списъкът им продължава с творби като "Мъже без мустаци" (1987) и "Дядо Коледа и седемте разбойника" (2001), както и редица игрални филми, сред които „Старинната монета“ (1965) и „Таралежите се раждат без бодли“ (1971).

Ние – Вихра, Наско, Кънчо и Митко - често бяхме наричани „Децата на Братя Мормареви“. Единственото сравнение, което ми идва наум е „Децата на Лейтенант Шмидт“, но ние не сме същите; нашите бащи наподобяват стилово Илф и Петров. Имената им образуват общото име “Мормареви” чрез комбинация от първите три букви. По-голям по възраст е Мориц Йомтов – роден през 1921 г. в София, а Марко Стойчев е варненец.

След завършването си в Американския колеж Мориц учи химия, докато Марко завършва Английска филология. Двамата се срещат през 1953 година в Българското национално радио. Там започват да работят заедно почти ежедневно до смъртта на Мориц през 1992 година. Работният им процес включвал играене на американски белот следобед във кухнята у дома на Мориц.

През четиридесетгодишното си партньорство те написали близо четиридесет сценария или новели заедно с многобройни фейлетони и скечове. Процесът им е бил толкова тясно свързан, че било трудно да се определи кой какво точно написал.

Интересен факт е тяхната страст към кашкавала - особено към сорта „Балкански“. Никога не са споровали помежду си; вместо това винаги намирали начин да се шегуват дори при трудности.

Животът извън писането бе различен: Мориц беше високообразован човек с разнообразие от знания по чужди езици; той също така служеше като професор по биохимия. От друга страна, Марко ръководеше списание за хумор в радиото до политическото си уволнение през 1968 г., когато стана жертва на режимните репресии.

Компанията около тях бе изключително приятелска; семействата редовно организирали вечери един у друг всяка седмица под формулата всеки да носи нещо със себе си.

Иронично съдбата ги разделила само след смъртта – два месеца преди неговият собствен баща загинал от рак.Мориц заминавайки остава известен пушач.
Към края реших вместо послеслов да предоставя предговора към последното издание на техните фейлетони отпреди три години.
Според мен братята Мормареви трябва да бъдат запомнени най-вече като хумористични таланти."